Данъци, осигуровки и санкции: Какви промени носят новите текстове в ДОПК, ЗАНН и Наредба № Н-13

Данъци, осигуровки и санкции: Какви промени носят новите текстове в ДОПК, ЗАНН и Наредба № Н-13

В брой 17 от 13 февруари на Държавен вестник са извършени промени в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и Наредба № Н-13 от 2019 г.:

1. Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК)

Промените в ДОПК произтичат от няколко различни нормативни акта и засягат следните сфери:

  • Контрол върху превоза на стоки с висок фискален риск (чрез Проекта на Закон за държавния бюджет за 2026 г.):
    • Създава се нов чл. 127к, който задължава превозвачите или организаторите на превоз на стоки с висок фискален риск да осигурят превозното средство с устройство за автоматизирано предоставяне на данни (GPS бордово устройство или безплатно мобилно приложение от НАП) за движението и местоположението към НАП.
    • Водачът е длъжен да активира устройството по време на целия превоз на територията на страната.
    • Въвеждат се санкции при неосигуряване на предаването на данни: глоба от 500 до 1 500 евро за физически лица и имуществена санкция от 1 500 до 5 000 евро за юридически лица и еднолични търговци (при повторно нарушение глобите се удвояват).
  • Освобождаване от подаване на стандартен одитен файл (SAF-T) (чрез Проект за промени в ЗКПО):
    • В чл. 71з, ал. 2 се създава нова т. 4, с която изрично се изключват от задължението за подаване на стандартен одитен файл за данъчни цели (SAF-T) фондовете за допълнително пенсионно осигуряване, колективните инвестиционни схеми и националните инвестиционни фондове (които не са самоуправляващи се). Мотивът е, че тези лица не извършват самостоятелна стопанска дейност по смисъла на отчитането на този файл.
  • Адвокатски възнаграждения и особени представители (чрез промени в Закона за адвокатурата, ДВ, бр. 17 от 2026 г.):
    • Особен представител: Променя се чл. 11, ал. 3 – когато съдът допусне назначаването на особен представител, той отправя искане до съответния адвокатски съвет, който определя адвоката и размера на неговото възнаграждение.
    • Прекомерност на адвокатския хонорар: Изменя се чл. 161, касаещ присъждането на разноски по дела. Ако заплатеното възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно правната и фактическа сложност на делото, съдът може по възражение на насрещната страна да присъди по-нисък размер, спазвайки критериите на Закона за адвокатурата. Съдът обаче не може да присъди размер, по-нисък от този, който е платила насрещната страна за своя адвокат.

2. Закон за административните нарушения и наказания (ЗАНН)

  • Споразумения за прекратяване на наказателни производства (чрез промени в Наказателния кодекс, ДВ, бр. 115 от 2025 г.):
    • В чл. 83а, ал. 1 се добавя новият чл. 234д от Наказателния кодекс (криминализиращ предоставянето на социални услуги без лиценз). Това позволява за това престъпление да се прилагат процедурите по ЗАНН.
    • В чл. 83г и чл. 83д технически се заличава думата “имуществена” в някои от точките.
  • Прекомерност на адвокатския хонорар (чрез промени в Закона за адвокатурата, ДВ, бр. 17 от 2026 г.):
    • Подобно на ДОПК, в чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН се въвежда правилото, че при възражение за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение, съдът може да присъди по-нисък размер на разноските, ръководейки се от критериите в Закона за адвокатурата. И тук важи ограничението, че присъденият размер не може да е по-нисък от възнаграждението на адвоката на насрещната страна.

3. Наредба за изменение и допълнение на Наредба № Н-13 от 2019 г.

Промените в тази наредба (обнародвани в ДВ, бр. 17 от 2026 г. и влизащи в сила от 1 януари 2026 г.) касаят съдържанието, сроковете и реда за подаване на данни от работодатели и осигурители:

  • Ново основание за подаване на данни: Създава се нова т. 8 в чл. 4, ал. 1, според която данни се подават и след влязло в сила задължително предписание от контролните органи на Националния осигурителен институт (НОИ), когато определени данни за лицето са били заличени.
  • Кръг на осигурителите и лицата:
    • Към изключенията в чл. 4 се добавят “професионалните колежи по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България”.
    • В кръга на лицата (чл. 4, ал. 10, т. 3) се добавя и чл. 4а1 от Кодекса за социално осигуряване (касаещ събирачите на диворастящи гъби и плодове).
  • Комуникация с НОИ: В чл. 9 към осигурителните каси и самоосигуряващите се лица изрично се добавя и “Националният осигурителен институт” като институция, свързана с подаването на данни.
  • Указания за попълване на декларации (Приложения № 1 и № 2):
    • В Декларация образец № 1, позиция 91 вече се отнася за “лицата по чл. 4, ал. 7 от КСО” (лица, които могат да се осигуряват по свое желание).
    • В Декларация образец № 3 (за лица, осигурени от държавния бюджет), позиция 53 се разширява. Тя вече обхваща студенти редовно обучение до 26 г., курсанти и колежани по Закона за отбраната и въоръжените сили, докторанти по държавна поръчка, чуждестранни студенти, както и задържаните под стража или лишените от свобода.

Имате конкретен казус?

Промените често водят до:

• различни тълкувания
• риск при ревизия
• неясно приложение

👉 Подайте Вашият казус тук:

Name
ДДС Регистрация
В какъв контекст е казусът:
Още в Новини (4 от 56 )


Националната агенция за приходите (НАП) публикува официално становище относно прилагането на осигурителното законодателство от 1 януари 2026 г. До приемането на окончателните бюджети за държавното ...