Становище на Националната агенция за приходите (НАП) относно данъчното третиране на ваучерите за храна на електронен носител ВК-30-14766 от 23.10.2025 г
Документът разяснява прилагането на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) след въвеждането на електронните ваучери от 1 януари 2024 г.
1. Основни характеристики и данъчно облекчение
• Освобождаване от данък: Социалните разходи за ваучери за храна на електронен носител в размер до 200 лв. месечно на наето лице не се облагат с данък, ако са изпълнени едновременно следните условия:
1. Основното месечно възнаграждение на лицето в месеца на получаване на ваучерите не е по-малко от средното за предходните 3 месеца (т.е. ваучерите не заместват заплатата).
2. Работодателят няма подлежащи на принудително изпълнение публични задължения към края на месеца.
3. Ваучерите са предоставени от лицензиран оператор.
• Електронен носител: Ваучерите са платежен инструмент (не са електронни пари), който може да бъде физическа карта или виртуален инструмент, зареден само с ваучери за храна.
2. Изискване за „общодостъпност“ на придобивката
За да се признаят за социален разход, ваучерите трябва да са достъпни за всички работници, служители и лица по договори за управление (наети лица). НАП дава гъвкавост при определянето на критериите за разпределение:
Допустими подходи за разпределение:
• Твърда сума (Подход 1): Фиксиран размер (напр. 200 лв.) за всеки, независимо от отработените дни. Тогава ваучери се дават и на лица в отпуск (платен, неплатен, майчинство), стига да имат качеството на „наето лице“.
• Според отработеното време (Подход 2): Определя се сума за отработен ден/час (напр. 10 лв. на ден). Това е допустимо, стига критерият да е ясен и да се прилага за всички.
◦ Важно: Тъй като законът забранява ваучерите да надвишават 200 лв., дневната ставка трябва да е изчислена така, че дори при максимален брой работни дни в месеца, сумата да не надвишава съществено 200 лв. (или надвишението да е пренебрежимо малко поради закръгляне).
• Смесен подход (Подход 3): Твърда сума (напр. 100 лв.) плюс добавка за отработен ден, като общият сбор не надвишава 200 лв..
3. Специфични ситуации
• Непълен работен ден: Допустимо е лицата на 4-часов работен ден да получават половината от сумата, определена за тези на 8-часов, без това да нарушава принципа на общодостъпност.
• Напуснали/Новопостъпили:
◦ За новопостъпилите може да се дава пропорционално на времето, през което са били наети.
◦ За напусналите (когато ваучерите се зареждат в следващия месец): Работодателят може да избере дали да зареди картата пропорционално, да изплати парична равностойност (която се облага) или да не предоставя ваучери, ако лицето вече не работи към датата на зареждане. Избраният подход трябва да е еднакъв за всички.
• Право на избор: Работодателят може да предложи избор между различни придобивки (напр. ваучери за храна, карта за спорт или здравна застраховка) на еднаква стойност. Това спазва принципа за общодостъпност.
• Отказ от ваучери: Служител може да откаже получаването на ваучери, като това трябва да се документира.
4. Други важни уточнения
• Клонове и структури: Ако фирмата има различни поделения (напр. в различни градове), изискването за общодостъпност може да се анализира отделно за всяка структура.
• Лица под наем (лизинг на персонал): Данъчното третиране се анализира при предприятието ползвател, въпреки че формално работодател е агенцията за временна заетост.
В документа се подчертава, че ако ваучерите надвишат 200 лв. или не е изпълнено някое от условията (напр. фирмата има задължения към НАП), цялата сума (а не само горницата) подлежи на облагане с данък върху разходите
