Създаване на електронен регистър на заетостта и премахване на трудовата книжка
На 26 септември 2023 г. Народното събрание прие Закон за изменение и допълнение на Кодекса на труда, обн. ДВ, бр. 85 от 10.10.2023 г.
Основните промени влизат в сила от 1 юни 2025 г., с изключение на замяната на служебната книжка (§ 19, 23, 25 и 26 ЗИД на КТ), които влизат в сила на 1 юни 2026 г. (§ 29 ЗИД на КТ).
Основната цел на Закона е да се премахне хартиената трудова книжка, като се замени с регистър на заетостта.
Предвижда се:
- форматът и редът за съхранение на данните в регистъра на заетостта,
редът и сроковете за вписване, заличаване и удостоверяване на обстоятелства, както и
условията за достъп до данните в него, - да се определят с наредба, която следва да бъде приета от Министерския съвет в срок до 1 юни 2024 г. по предложение на министъра на труда и социалната политика, съгласувано с изпълнителният директор на Националната агенция (НАП) и председателя на Националния статистически институт (НСИ).
В регистъра следва да се вписват данните относно трудовите правоотношения на работниците и служителите, които до момента се попълват от работодателите в хартиените трудови книжки.
Вписването на данни в регистъра на заетостта ще осигурява проследимост на професионалния път на работниците и служителите, като ще се предотвратяват предпоставките за загуба на данните поради унищожаване на хартиената трудова книжка.
Според приетия закон НАП ще е отговорна да поддържа регистър на заетостта, в който се съдържат единните електронни трудови записи на работниците и служителите.
Регистърът на заетостта ще се изгради въз основа на данните, които към момента се съхраняват в регистъра на трудовите договори, поддържан от НАП.
Регистърът на заетостта ще съдържа единните трудови записи на работниците и служителите.
Според приетите промени в Кодекса на труда единен електронен трудов запис е:
- електронен документ, който съдържа данни и обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника или служителя, и
- е официален удостоверителен документ.
По силата на чл. 349, ал. 1 от КТ в единния електронен трудов запис ще се съдържат данни за всички основни елементи на трудовото правоотношение:
- имената на работника или служителя;
- личния идентификатор на работника или служителя (ЕГН или ЛНЧ);
- идентификатора (ЕИК/БУЛСТАТ) и името на работодателя;
- основанието на трудовия договор;
- датата на сключване на трудовия договор и началото на неговото изпълнение;
- срока на договора, когато е уговорен такъв;
- датата на сключване на допълнителни споразумения;
- датата и основанието за прекратяване на трудовото правоотношение;
- размера на основното трудово възнаграждение;
- кода на заеманата длъжност по Националната класификация на професиите и длъжностите;
- кода на основната икономическа дейност, в която лицето е заето, съгласно Класификацията на икономическите дейности, утвърдена от Националния статистически институт;
- кода на населеното място на местоработата на работника или служителя по Единния класификатор на административно-териториалните и териториални единици;
- продължителността на работното време;
- продължителността на времето, което се признава за трудов стаж, както и на времето, което не се признава за трудов стаж;
- изплатено обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 222, ал. 2 и 3 КТ;
- запорни съобщения, предвидени в чл. 512, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс;
- уговорения платен годишен отпуск;
- дните използван платен годишен отпуск, полагащ се за годината на прекратяването на правоотношението.
Според приетите промени работодателите ще са длъжни да вписват посочените данни относно заетостта в 3-дневен срок от сключването или изменението на трудовия договор и в 7-дневен срок от прекратяването му (чл. 62, ал. 3 КТ).
Работодателите и виновните длъжностни лица ще отговарят солидарно към работника или служителя за вредите, които той е претърпял поради невписване на прекратяването на трудовия договор в срок, след като трудовото правоотношение е било прекратено.
Обезщетението, на което ще има право работникът или служителят, е в размер на брутното му трудово възнаграждение от деня на прекратяването на трудовото правоотношение до вписване на прекратяването на трудовия договор (чл. 226, ал. 2 и 3 КТ).
Всеки работник и служител ще има право:
- на достъп до единния си електронен трудов запис и
- на информация за историята на достъпите до своя единен електронен трудов запис, с изключение на случаите:
- на достъп от органите на досъдебното производство по реда на Наказателно-процесуалния кодекс и
- на Държавна агенция „Национална сигурност“,
които следва да бъдат определени в предстоящата наредба на Министерския съвет.
Родителите, настойниците и попечителите на работници и служители, ненавършили 18 години, също ще имат право на достъп до единния електронен трудов запис, но докато работниците и служителите навършат пълнолетие.
Работодателите ще имат право на информация за наети от тях работници и служители, въведена от предходни работодатели, с изключение на размера на:
- трудовите възнаграждения и
- обезщетенията, които работникът или служителят е получавал при предходни работодатели.
Регламентират се и условията, при които инспекцията по труда има право да прави вписване в единния електронен трудов запис. Тя ще има право да прави това, когато има влязло в сила съдебно решение и работодателят не е изпълнил задължението си да направи необходимите корекции или да впише данните.
В срок до 1 юни 2024 г. министърът на труда и социалната политика, съвместно с изпълнителния директор на НАП и председателя на НСИ следва да предложи на Министерския съвет наредба, която да определя:
- форматът и редът за съхранение на данните в регистъра на заетостта,
- редът и сроковете за вписване, заличаване и удостоверяване на обстоятелства, както и
- условията за достъп до данните в него.
В срок до 1 юни 2025 г. изпълнителният директор на НАП е задължен да изгради регистъра на заетостта и да попълни първоначалните данни в него на база на регистъра на трудовите договори, поддържан в момента по силата на чл. 62, ал. 3 КТ, който изисква подаването на уведомление от работодателите за възникването и прекратяването на трудовото правоотношение.
Работодателите в срок до 1 юни 2026 г. ще трябва да оформят действащите хартиени трудови книжки на работниците и служителите и да им ги върнат.
Трудовата книжка на хартия, издадена преди 1 юни 2025 г., ще продължи да се признава за официален удостоверителен документ за вписаните в нея обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника или служителя.
Промените предвиждат да се премахне и служебната книжка от 1 юни 2026 г., в която се вписват данните относно заетостта на държавните служители, като тези данни ще се вписват в единния електронен трудов запис.
За държавните служители данните следва да се впишат в регистъра по заетостта до 30 юни 2026 г.
